Беше в далечната 1998 година. Беше в Орландо. Беше
незабравимо.
Изминаха доста години, но спомена за магията на Дисниленд
беше все още в сърцето ми.
Четях приказките на Дисни на децата ми, гледахме заедно филмчетата на Дисни и като поотраснаха все им обещавах, че един ден ако слушат ще ги заведа в Дисниленд. Междувременно построиха Дисниленд Париж. Какво удобство!
През 2013 година Парижкия Дисни отпразнува своя 20 годишен юбилей.
Използвахме това за повод и решихме с порасналите ми вече деца дъщеря на 18 г и син на 15 г да посетим Дисниленд, Париж.
Четях приказките на Дисни на децата ми, гледахме заедно филмчетата на Дисни и като поотраснаха все им обещавах, че един ден ако слушат ще ги заведа в Дисниленд. Междувременно построиха Дисниленд Париж. Какво удобство!
През 2013 година Парижкия Дисни отпразнува своя 20 годишен юбилей.
Използвахме това за повод и решихме с порасналите ми вече деца дъщеря на 18 г и син на 15 г да посетим Дисниленд, Париж.
Исках да споделя с тях онова преживяване, което се беше
запечатало в съзнанието ми от първото ми посещение в Дисниленд.
Но времето през април в Париж беше студено, дъждовно и
мрачно.
Сиво небе ни посрещна на входа на приказния град и метални облаци висяха над двореца на принцесата. Кратки „освежителни” душове ни съпътстваха през целия ден.
Сиво небе ни посрещна на входа на приказния град и метални облаци висяха над двореца на принцесата. Кратки „освежителни” душове ни съпътстваха през целия ден.
Така описано, времето беше категорично против нас и нашето
приятно прекарване, но повярвайте ми нищо подобно не се случи.
Моите пораснали деца, се забавляваха от сърце, искрено и с
широки усмивки на лице. Магията, която те обхваща в мига в който стъпиш в света
на приказките е повсеместна.
Малки дечица, пораснали вече такива, майки и бащи, пораснали
възрастни – всички се усмихват, всички се веселят, радостта е навсякъде,
завладяваща, омагьосваща.
Как да не се усмихнеш като видиш как навсякъде се разхождат
едни малки прекрасни принцеси, натъкмили балните си рокли въху якета и ботушки,
но стъпвайки гордо и самоуверено като истински принцеси.
Как да не запее сърцето ти като видиш само усмихнати хора, викащи от щастие и емоция излизащи от поредната атракция, която са посетили и която е вдигнала адреналина им.
Как да не запее сърцето ти като видиш само усмихнати хора, викащи от щастие и емоция излизащи от поредната атракция, която са посетили и която е вдигнала адреналина им.
Как да не подскачаш като малко дете от радост като се гониш
в лабиринта на пещерата с голямото дърво с децата си и се клатушкаш по въжените
мостове, които те заблуждават, че всяка следваща крачка ще ти е последна.
Как, как, как.....?
Няма климатични условия, няма време, няма все още такова нещо на света, което да те откъсне от емоцията, наречена Дисни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар