Когато за първи път посетих Дисниленд.



Беше в далечната 1998 година. Беше в Орландо. Беше незабравимо.

Изминаха доста години, но спомена за магията на Дисниленд беше все още в сърцето ми.
Четях приказките на Дисни на децата ми, гледахме заедно филмчетата на Дисни и като поотраснаха все им обещавах, че един ден ако слушат ще ги заведа в Дисниленд. Междувременно построиха Дисниленд Париж. Какво удобство!
През 2013 година Парижкия Дисни отпразнува своя 20 годишен юбилей.
Използвахме това за повод и решихме с порасналите ми вече деца дъщеря на 18 г и син на 15 г да посетим Дисниленд, Париж.

Исках да споделя с тях онова преживяване, което се беше запечатало в съзнанието ми от първото ми посещение в Дисниленд.
Но времето през април в Париж беше студено, дъждовно и мрачно.  
Сиво небе ни посрещна на входа на приказния град и метални облаци висяха над двореца на принцесата. Кратки „освежителни” душове ни съпътстваха през целия ден.
Така описано, времето беше категорично против нас и нашето приятно прекарване, но повярвайте ми нищо подобно не се случи.
Моите пораснали деца, се забавляваха от сърце, искрено и с широки усмивки на лице. Магията, която те обхваща в мига в който стъпиш в света на приказките е повсеместна.
Малки дечица, пораснали вече такива, майки и бащи, пораснали възрастни – всички се усмихват, всички се веселят, радостта е навсякъде, завладяваща, омагьосваща.


Как да не се усмихнеш като видиш как навсякъде се разхождат едни малки прекрасни принцеси, натъкмили балните си рокли въху якета и ботушки, но стъпвайки гордо и самоуверено като истински принцеси.
Как да не запее сърцето ти като видиш само усмихнати хора, викащи от щастие и емоция излизащи от поредната атракция, която са посетили и която е вдигнала адреналина им.
Как да не подскачаш като малко дете от радост като се гониш в лабиринта на пещерата с голямото дърво с децата си и се клатушкаш по въжените мостове, които те заблуждават, че всяка следваща крачка ще ти е последна.
Как, как, как.....?




Няма климатични условия, няма време, няма все още такова нещо на света, което да те откъсне от емоцията, наречена Дисни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар